«Който твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение.»

 Аристотел

 I.ОПРЕДЕЛЕНИЕ И АСПЕКТИ НА СОЦИАЛНАТА УСЛУГА „ПРИЕМНА ГРИЖА”

Законът за закрила на детето дава следното определение – „Приемната грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на близки и роднини или в приемно семейство”[1]

В случаите, в които органите по закрила на детето констатират риск за дете и изведат необходимостта от настаняването в приемно семейство, то това се извършва по реда на прилагането на мерките за закрила регламентирани в ЗЗД. При прилагането на мярка за закрила „настаняване в приемно семейство” се цели на първо място защита правата и интересите на детето и в случаите, когато това е в негов интерес, подкрепа на биологичното семейство и поддържане на връзки между родителите и детето, с цел бъдеща реинтеграция/връщане на детето в биологичното му семейство/.

В последните десет години изключително интензивно започна да се развива приемната грижа в България, като алтернативна форма за семейна грижа на деца, които поради определени обстоятелства не могат да живеят в биологичните си семейства.Най-често това са деца, които са трайно отглеждани в специализирани институции още от ранна детска възраст.По рядко се настаняват деца от семейна среда или от родилно отделение. Въпреки,  че в последно време се забелязва повишена тенденция на този тип настанявания.Очакванията на обществото към приемните семейства при които се настаняват за временно отглеждане деца в ситуация на риск си повишиха изключително поради няколко причини:

• Високия брой деца отглеждани в специализирани институции – особено във възрастта 0-3 години и деца с увреждания
• Недостатъчно развити форми и практики на ранна превенция с цел подкрепа на биологичното семейства
• Недостатъчен  брой услуги от типа Център за настаняване от семеен тип
• Политически натиск от страна на Еврoпейския съюз  и приети от правителството политически ангажименти с цел закриване на институциите за деца.

В същото това време формите за подкрепа на приемни семейства са недостатъчни или организирани на административен принцип.Водещи при разбирането за функциите на приемното семейство остават процедурите и нормативните правила регулиращи по-скоро правните отношения на семейството със системата за закрила на децата и съда.Мястото на приемното семейство,  като основен сегмент от общата екологична система способстваща за личностовото израстване на приемното дете  не е идентифицирано и подкрепено.Фокусът често се поставя единствено върху нуждите на приемното дете без да се отчита факта, че развитието на детето ще бъде в положителна посока  ако обгрижващите могат да получат същия „пакет” от психосоциални, а в някои от случаите и психотерапевтични услуги.

II. Иновативни форми за подкрепа на приемни семейства от практиката

1. 1.    Група за подкрепа на приемни семейства

1.1.            Цели

Подкрепата на приемни семейства в групов формат се определя от повечето психолози и психотерапевти работещи в сферата на услугите за деца в риск и техните семейства, като високо ефективна и надграждаща индивидуалното консултиране или психотерапия,  както на семейството, така и на детето отглеждано от тях.

Разликата между двете от различните форми за групова работа, а именно-  група за самоподкрепа и група за подкрепа се изразява в няколко аспекта на концептуално ниво:

• В нашия случай групата не функционираше, като отделна форма за подкрепа към семействата,  а беше свързана с цялостен модел за психосоциална работа насочен към услугата приемна грижа.
• Формирането на групата беше инициирано от мен в качеството ми на професионалист въпреки, че имаше заявка от страна на семействата на един предварителен етап.
• На един предварителен етап от живота си  групата прие предложените от водещия основни правила за работа,  като някои от тях се запазиха, други отпаднаха, а се създадоха и нови.
• Групата за подкрепа „работеше” в рамките на институция и въпреки, че имаше своята психологическа и организационна самостоятелност беше свързана чрез определен начин на комуникиране с една по-голяма организационна структура със собствени правила за функционирене.
• Като водещ в качеството си на фасилитатор водещия е  професионалист, който инциира създаването на групата ,  а не е излъчен от самата група за лидер.
• Въпросът за вътрегруповото лидерство беше решаван от самата група в процеса на групово взаимодействие
• В груповия контракт с групата фигурираше клауза за определен достъп до споделяната информация от страна на подкрепящите семейството специалисти/ с ясен регламент и обем/ чрез фасилитатора.

  Целите които си поставихме с групата за подкрепа на приемни семейства на, коятo бях фасилитатор в продължение на две години бяха няколко:

• Обмен на информация между приемните семейства за всичко,  което е свързано с грижата за децата настанани при тях.
• Информация за промени в законодателството или новини касаещи приемната грижа в цялост.
• Създаване на защитено психологическо пространство,  в което семействата да могат да споделят трудности и успехи.
• Място и време за рефлексия /когнитивна и емоционална/
• Получаване на взаимна емоционална подкрепа от участниците в групата чрез съпреживяване и споделяне.
• Създаване на общност,  която има своята виталност и след приключването на сесиите
• Обмен на информация и формулиране на заявки към екипа от специалисти/ социални работници, психолози/ работещи със семействата с посредничеството на фасилитатора
• Придобиване на нови знания

1.2.           Роля и изисквания към водещия на групата:

• Водещият на групата е в позицията на фасилитатор,  а не в ролята на експерт или обучител
• Водещият на групата не е изцяло в пасивна позиция,  а участва в груповия процес стимулирайки груповото взаимодействие и  спазването на приетите групови правила или дава балансирана обратна връзка,около съдържанието  и груповата динамика.
• Водещият следва да е чувствителен към нуждите на групата и да предодвратява създаването и поддържането на дисфункционална динамика
• Предварителната подготовка на водещия е свързана с участието му в група за собствен опит и в обучения за водене групи,  като основен момент от професионалното му развитие
• Супервизия от квалифициран групов психотерапевт
• Участие на ко-водещ с ясен мандат

1.3.            Структура на групата за подкрепа на приемни семейства

• Ясни договорени правила с групата и с екипа от специалисти за участие и напускане на семействата
• Определен профил на участниците / приемни семейства /
• Изяснен е типа на групата
• Групата за подкрепа е с отворен характер
• Време и място на провеждане/ в моя случай групата се събираше един път месечно в рамките на два часа/.
• Физическото пространство защитено от външни дразнители с предразполагаща интеракциите атмосфера
• Приети от групата принципи и правила за работа / напр. поверителност, активност, изслушване, точност, комуникация без агресия и т.н./
• Контрактът с групата е насочен към това тя да е активната страна в процеса на функциониране,израстване и подкрепа.
• Брой участници в групата / до 12- 15 човека/
• Документация / протокол от сесията с основните акценти /

Обатната връзка получавана от участниците в групата за подкрепа на приемни семейства беше позитивна и изпълнена с коментари, които твърдяха,  че  всеки член от групата е успял да извлече нещо полезно,  успял е в моменти на криза да почувства подкрепата на другите,  успял е да обогати себе си в духовен план съпреживявайки споделеното от другите.

В заключение е важно да се отбележи,  че подобни форми на подкрепа на семейства следва да се развиват и обогатяват.Подобна тенденция може само да допринесе за качеството на грижа предоставяна на деца, както и да предотврати кризи в отношенията дете-приемен родител.

Иван Павлов

Психолог, семеен консултант, водещ на групи